vs. archives

Евридика влиза в дома на мъртвите
Влиза тук заради орфей задържан за неограничено
Време от майките на земята

Още от вратата я лъхва мирис
На старост и складирани като в изоставена
Магазия вещи нафталин изкухели кестени

Нима тук живее орфей пита се тя
Дошла за него тя е поразена от дома
В който той живее нима това е място

За живот потреперва тя усещайки
С цялото си женско същество близостта
На смъртта мъртвите вещи мъртвия труд

Наричан капитал тя живият труд
На предстоящото раждане на ебането
На ръка разстояние тя прегръща орфей

Само ебнята може да ги поддържа живи тук
В дома на смъртта

Лов на мъже
Вещиците
Са инквизитори

Всъщност евридика
Слезе в подземното царство
За да е с орфей

Той седеше при мъртвите
Защото там е мястото на поезията
Но тя беше смела и упорита жена

И насила го измъкна
На белия свят той обаче като повечето
Поети взе че се изпедарасти

Тя отвърна лице от него
Това митът описва като обръщане
Главата назад

Но тя спаси мизерния педал
От дома на мъртвите

Имената са
Давид сабоурин и
София сабоурин

Да не съм чул
Че са кръстени на някого
Отците си знаят

Работата

Усетиш ли
Че любимият човек
Иска да заколи
Поезията

Заколи го пръв
Спести му патетичните мъки
Да живее
В свят без поезия

Тя е царска дъщеря
Аз съм разбойник

Казах й веднага
Че ръката ми е тежка

Тя отговори
Никога няма да ме удариш

Странно момиче е
Тази рапунцел

Но най-вече смело

Косите ти миришат на свобода
Колкото по-здраво се държа за тях
Толкова по-близо съм
До свободата

Обичам те рапунцел

До мен дъщеря
Със стария си баща

Сефте виждам
Такава дъщерна нежност

Гласът й
Като на 7-годишната ми

Гушка го да го стопли
Целува го по врата

Ръката глади
Побелялата глава

Само дето не ми целуна ръка
Като отстъпих място на баща й

Знам че дъщеря ми
Няма да се държи така

На татко момичето

В теб има матриал
За шибана силвия плат
Но логореята ти
Ме убива бяло момиче

И атеиститките е добре
Да четат евангелията писано е
Отговорът ви да е да да
Или не не

Това важи
И за поезията
Бяло момиче послушай
Стария негър

Като в бункера
На хитлер интернета
Пада под критичния минимум
Кво друго да правя
През безкрайното чакане
Освен да пиша
Фб поезия
И да чакам
Некой да напише
Нещо спасяващо

Бетонния саркофаг
Ебава майката на връзката