vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Далече от слънцето

Писна ми от шампиони

 

Писна ми от шампиони
На истанбулската конвенция
Обмислям да подам иск за изневяра

Писна ми от шампиони
На истанбулската конвенция
Живеещи с любовника в дома ми

Писна ми от шампиони
На истанбулската конвенция
Зарязващи детето заради оная работа

Писна ми от шампиони
На истанбулската конвенция
Удрящи обвиняващи в домашно насилие

Писна ми от шампиони
На истанбулската конвенция
Използващи детето като безлихвен кредит

Писна ми от шампиони
На истанбулската конвенция
Край на мирния преход

 

 

 

 

 

Домашно насилие (Истанбулска конвенция, Тутраканска версия)

 

Две разбити семейства
Три деца останали без бащи
Развод по взаимно съгласие
След дългогодишна изневяра
Ползване на чужд дом като свой
Обвинение в домашно насилие
Две разбити семейства
Три деца останали без бащи
Истанбулска конвенция
Мейд ин тутракан

 

 

 

 

 

Поезията е

 

Поезията е практика
По неостаряване

Странно че козметичните гиганти
Още не са я патентовали

Е д-р енчевите
Гоги са я

 

 

 

 

 

Искам точност

 

Искам точност
Вика тя

Бех точен
Десет годин

Кат некъв
Женен левски

Бачках верен
В шибана сладкарница

С вечно 19-годишни
Кифли

Ти изневеряваше
С безброй виртуални

И поне една
Реална пишка

С’а ша искаш
Точност от неа

Разбила две семейства
Оставила без бащи

Три деца
Тя ще ти даде

Квот искаш
Еврибади гетс уат ши уонтс

Апокалипсис сега мъртви котки
Аз ще бъда точен

Със софия

 

 

 

 

 

Универсалност на свободното падане

 

Поезията е свободно падане
Когато искаш да я спреш
За да спреш падането

Губиш универсалността
Която само свободата
Дава

Когато падаме

 

 

 

 

 

Слънчогледче

 

Сиво студено ръми
На детска площадка
Сме сами

Бършем люлката
С останала от великден
Жълта салфетка

Търся суха пейка
Под дърво в гръб
Към люлеенето ти

Обръщаш се
Да се люлееш
С лице към мен

Не съм шибано слънце
В есенен летен ден но за теб
Искам да бъда

Слънчогледче мое

 

 

 

 

 

Малкия манеж

 

Мизерен в сравнение
С големия

Мирише на гнило дърво
Гълъбови курешки таван

Исках да яздим с теб
На големия манеж ти

Избра този мизерния
Ок става за дуел

 

 

 

 

 

ИО каза

 

Къде е влади
Чудовището е избягало
Бях в тоалетната
И написах това стихотворение
Като обяснение
За дъщеря ми

 

 

 

 

 

ИО каза

 

Ако ти беше
У дома
Леа нямаше
Да умре.

 

 

 

 

 

Възхвала на Леа

 

Леа е котката ми
Която се удушила на прозореца
Тия дни не знам точно
Кога не живея вече там
Нямаше уведомление за смъртта й
Тя ме научи на любов и топлота
В един все по-студен пресметлив
Неистинен свят на изневярата
Тя не ме смяташе за чудовище
Въпреки грижите на стопанката си
Тя ме обичаше по един ненатрапчив
Несобственически начин
Не искаше да бъда само неин
С радост ме делеше с дъщеря ми
Не очакваше да й правя комплименти
Сама идваше при мен когато
Преценеше и не идваше също
Когато преценеше емоционално
Интелигентна тактична стопроцентова
Жена любовница приятелка
Не се сърдеше на наказанията
Толерираше мъжките избухвания
Ценеше мъжа в мен въпреки всичко
Леа ме направи човек
И си отиде