Много просто нещо е
Доверието и много обикновено
Имаш доверие
Че железния човек
Ще кихне пари
Имаш доверие
Че в подадената ръка
Няма габърче
Имаш доверие
Че слънцето изгрява
От изток
Имаш доверие
Че петно на тротоара е
Знак за пролетен дъжд
Имаш доверие
Че на гроба на баща ти
Разговаряш с него
Имаш доверие
Че дионис и хадес е
Едно и също
Че свършил в любимата жена
Тя ще забременее
Юмрукът на поезията е
Боксовия двубой при погребението
На патрокъл
Юмрукът на поезията е
Поваления вече в прахта
Наемник архилох
Опитваш се отчаяно
И с последен стих в главата
Да отклони смъртта с голи ръце
Юмрукът на поезията е
Брехт спасяващ се от нацитата
И не спиращ да жили докато бяга
Юмрукът на поезията е
Предсмъртната конвулсия
На маяковски стискащ револвера
Юмрукът на поезията е
Черния юмрук на всеки брат
Искащ да се измъкне от гетото
Юмрукът на поезията е
Юмрукът на мохамед али
И теофило стивенсон
Юмрукът на поезията е
Дзен будистки плясък
С една ръка
Ти се връщаш от работа
Понякога пеш не за да си размърдаш
Офис задника просто нямаш пари
За билет далеч преди края на месеца
Прости ми
Ти изкачваш задъхвайки се
Трите етажа на изоставената кооперация
От 50-те захвърляш всичко
Първата ти работа е да си отвориш
Кенче бира прости ми
Пушиш като комин телевизора
Работи нон стоп измамния фон
На твоя труд дори не го поглеждаш
Но уморения ти ум попива лъжите
Прости ми
Бързо се натъпкваш с квото има
В безредния хладилник няма
Изисканост и слоу фууд при теб
Изпъшкваш къф кеф отрязваш се
На мига и заспиваш облечена
Моля те прости ми
Ти си жената
С която съм с всички жени
Буквално когато те еба
Ти си жената
С която съм всяка жена
Буквално когато ме ебеш
Ти си жената
С която съм всеки педал
Буквално когато се ебем в гъза
Ти си жената
С която съм всяка швестерка
Буквално когато си духаме
Ти си жената.
Станах декан
Все пак пиша поезия
Станах ректор
Все пак пиша поезия
Ще стана министър на образованието
Все пак ще пиша поезия
Смелостта на един единствен човек
Създава светове мести планини от отчаяние
Ти си кръстникът на новия живот
Преди твоята мъжествена щедрост
Не съществуваше нищо ти създаде от нищото
Ти си кръстникът на новия живот
Ти каза това не е справедливо
Ти каза няма да се примирим с това
Ти си кръстникът на новия живот
Един единствен решителен мъж е
Достатъчен за раждане на новия живот
Ти си кръстникът на новия живот
Вие сте отличниците
На мирния преход най-добрите
В класа винаги на първия чин
Успяхте да излъжете най-добрия
Учител големия поет
Аз съм капчицата катран
В кацата с мед на мирния ви преход
Вие сте комсомолските секретари
От ямбол разград и некво село достигнали
Заветните софийски върхове на младини
Вашия таван на провинциалисти мечтали точно
За това което са постигнали
Аз съм капчицата катран
В кацата с мед на мирния ви преход
Вие сте декани на су и новоизпечени
Ректори на нбу кандидати за нобел
От невръстна възраст на избелени
Тъмни селяндурски субекти кеф е
Човек да ви се радва на разширените дупки
Аз съм капчицата катран
В кацата с мед на мирния ви преход
Вие се радвате на завистта
На всички сънародници кат добри
Българи сред добри българи просто
Момчета за дребни културни поръчки
Господинови на ченгетата си
Аз съм капчицата катран
В кацата с мед на мирния ви преход
Отдавна сте надвишили лимита си
И прекрасно го знаете остава само
Най-скъпо да изтъргувате задниците си
На разлагащи се трупове на успеха си
Удавени в кацата с мед
На мирния ви преход
Аз съм капчицата катран
Гусин ректор случайно научих
Че сте станали ректор не знам как е
На разградски евала затова
На шопски еваларка копеле
Ти си господаря на пръстените
На ченгетата и архивите им
Ти си господаря на поезията
На архивите и ченгетата им
Ти си господаря на пръстените
На ченгетата и университета им
Ти си господаря на поезията
На апаратчиците и ченгетата им
Ти си господаря на пръстените
На пръстените от фирми на ченгетата
Ти си господаря на поезията
На ректорското кресло
Ти си господаря на многострадалния ти
Пръстен вулго халка
Честито
Забравих билингвата на отело
Дето трябваше да ми уплътнява времето
Като водя майка на скъп зъболекар
Седя във футуристичната приемна
С живи зюмбюли и огромна плазма
И се чудя кво да правя в близкия минимум час
Не ми остава друго освен
Да пренапиша трагедията
По удиалъновски
Ако отело беше зъболекар
Дездемона негова пациентка
Яго доставчик на зъболекарски консумативи
Отказвам да доставя удоволствието
На перверзната трагедия
Тва си е белчовски фарс
На желанието на бялата жена и
Импотентността на белия мъж.
Не прощавам расистки обиди
До гроб и отвъд макар че съм друг
Ако те хвана на път за рая в ада
Приличащ на мъж но всъщност путка човек
Ще те опъна безмилостно на задна прашка
И ще свърша в злословната ти зловонна уста
Не прощавам расистки обиди
Ще се видим в ада.
vs. archives 