vs. archives

Законът на люлката повелява
Да носиш ту широки, ту тесни обуща.
На времето да бъде ту нощ, ту ден
А властелин на земята да бъде ту носорогът, ту човекът.

(1912)

Когато умират конете – те дишат
Когато умират тревите – те съхнат
Когато умират слънцата – те гаснат
Когато умират човеците – те пеят песни.

(1912)

Хората, когат обичат
Отправящи дълги погледи
И изпускащи дълги въздишки.
Зверовете, когато обичат
Наливащите им се с мътилка очи
И пяната избиваща като върху мундщук на юзда.
Слънцата, когато обичат
Покриващи нощите с тъкан от земи
И шестващи с танц към своя приятел.
Боговете, когато обичат
Заключващи в мяра трепета на вселената
Както Пушкин – пламенността на любовта на камериерката на Волконски.

(1911)

Слоновете се биеха с бивните така
Че изглеждаха бял камък
Под ръката на скулптура.
Елените оплитаха рогата си така
Че изглеждаше все едно ги съединява старинен брак
С взаимни увлечения и взаимни изневери.
Реките се вливаха в морето така
Че изглеждаше сякаш ръката на единия души шията на другия.

(1910-1911)

Аз не знам дали земята се върти или не
Зависи от това дали ще пасне думата в реда.
Аз не зная дали мои баба и дядо са били
Маймуните, щото не зная дали ми се иска сладко или кисело.
Но аз зная, че искам кипеж и искам слънцето
И жилата на ръката ми да ги съединява общо потръпване.
Но аз искам лъчът на звездата да целува лъча на окото ми
Както елен целува елена (о, прекрасните им очи!).
Но аз искам, когато треперя, общият трепет да се приобщи с вселената.
И аз искам да вярвам, че има нещо, което остава
Когато плитката на любимото момиче се замени например с времето.
Аз искам да изнеса пред скоби общия множител, съединяващ мен, Слънцето, небето, праха от перли.

(1909)

Чудовището, дето върховете обитава
С ужасен задник
Докопа носещата стомната
Със прелестния поглед.
Тя се люлееше подобно плод
В клонака на косматите ръце.
Уродът чудовище
Доволно е, развлича се на воля.

(1908-1909)

С огниво-сечиво изкарах наяве света
И колебливка-усмивка към устата поднесох
И с тютюня-мараня озарих аз дола
И сладката димност за билото възнесох.

1908

Времечета-камъчета
На езерото на брега
Където камъните времевеат
Където времето се каменее.
На езерото на брега
Времечета, камъчета
На езерото на брега
Свещено шумящи.

1908

От торбичката
На пода се разсипаха нещата.
И аз си мисля
Че светът е
Само усмивка
Която мъждее
На устните на обесения.

1908

И аз свирувах на свиралото си
И светът желаеше си на желалото.
Звездите послушни ми се свиваха в плавно кръжило
Аз свирувах на свиралото си, изпълнявайки на света орисилото.

Началото на 1908