vs. archives

На слънцето лъчите в черното око
На бика
И на крилото на синята муха
Като чертичка свадбена капка
Мярнала се над него.

(Пролет 1922)

Освен закона на притеглянето
Да се намери общият строеж на времето
На яворовите слънчеви гусли –
Основната малка килийка и цялата мрежа.

(1921)

Момичета, онези, дето крачат
С ботушите на черните очи
По цветята на сърцето ми.
Момичета, отпуснали копия
В езерата на ресниците си.
Момичета, миещи крака
В езерото на думите ми.

(1921)

Искате ли вие
Да станете за мен нещо като тетива
От вашите пресукани плитки?
На лъка на ресниците, с краища добре изпечени
Ей ме на като стрела
И ще отлетя от буря по-пернат.

25 януари 1921

Игра в ада и труд в рая –
Хубавоуки са първите уроци.
Помниш ли, ние заедно
Гризяхме като мишки
Непрозрачното време?
Сим победиши!

26 октомври 1920

Чувал от тюлени могъщи покрива тялото на ловеца
Широко се леят на рибната кожа измачканите покрови.
В препарираната суха есетра стрели
С орлови перца, копия прави и тънки
С камък, зъбчат кремък на носа вместо човка и чифт орлови пера на опашката.
Сурови могъщи отворени са очите, дълги жестоки косите на ловеца.
И лъкът в ръката със стрелата приготвена, внимателно протегнат напред
Подобно на окото на бог в съновидение, готов да се спусне с пееща песен: Дззи!
Върху груби кръгли дъски и каиши краката.

1919-920

Крилаткайки със златописмото
На най-тъничките жилки
Щурецът в кошницата на тумбака сложи
Прибрежни много треви и вери.
„Пин, пин, пин!“ синигерът изстреля.
О, лебедиво!
О, озари!

(1908-1909)

Аз се вглеждам във вас, о, числа
И вие ми се виждате в зверове облечени, в техните кожи
Опиращи се с ръка на изтръгнати дъбове.
Вие дарявате единството между змиеобразното движение
На гръбнака на вселената и танца на кобилицата
Вие позволявате да се схващат вековете като на бързия смях зъбите.
Моите сега вещо се раззинаха зеници
За да разбера какво ще е Аз, когато негово делимо е единица.

(1912)

Когато рогата на елена се надигат над зеленината
Те приличат на изсъхнало дърво.
Когато сърцето на дъщерята на нощта оголиш в думи
Баят: безумен е.

(1912)

Сънят ту е съсънка, съсед на снега напролет
Ту ляво крехко правителство в някой парламент.
Косата ту украсява темето като се спуска на раменете, ту коси трева.
Мярата ту е пълна с овес, ту прави магии със слово.

(1912)