vs. archives

Мра
омъртвял
омъртвелост
ломотея срамежливо
яростея мълчейки…
слепотея немотно…
суетея мълчейки…
маятея се крещейки…
Аз съм твой. Аз съм твой…

На людошта плисканието глухо
На пустошта немотението глухо
Свити в иглолистен венец.
Нейде мълчаха страдаейки
Някой склони се ридаейки
Склони се към дъгата на седлото.

Лунна светлина и бялата ограда
Тополите като ята платна
Тук идва нощният лада –
Вратичката е с вдигнато мандало.

Аз виждах юноша пророк
Надвесил се над стъклени коси на горски водопад
Където старите обрасли с мъх дървета стояха в сумрак като старци
И прехвърляха в ръце броениците на пълзящи растения.
Като стъклена пъпна връв летеше в пропастта верига
Стъклени майки и дъщери
Рожби на водопада, където майката на водата и децата си сменяха местата.
Долу реката шумеше.
Дърветата запълваха със свещите на своите клони
Празния обем на клисурата и като азбука на столетията се тълпяха канарите.
А камъните-великани – като рамената на горска дева
Под бялата вълна
Които отвъд морето търсеше свещеникът на голотата.
Той се закле да бъде Разин наопаки.
Нима отново ще хвърли в морето княжеската щерка? Противо-Разин бълнува.
Не! Не! Свидетели – високите дървета!
Със студена вълна покрил се
И на живия студ научил езика и разума
На другия свят, на леденото тяло
Нашият юноша пее:
„Сгоден с русалката на Зоргам
Навеки съм аз
Очовечавайки вълната.
Онзи направи девата свободна“.
Дърветата шептяха езици на столетията.

Лято – есен 1921

Тебе пеем родун!
Тебе пеем бивун!
Тебе пеем радун!
Тебе пеем ведун!
Тебе пеем сивун!
Тебе пеем владун!
Тебе пеем вещун!

На светооста поданик звезден
Ще се овъртя като колело –
Като прелитам в миг над бездната
Като допирам с крайчеца бездните
Аз се уча на словесо.

О, свят, добричък чичка!
Защо раменете ти са прегърбени?
Я седни тука за малко!
До нас виждам стол, просещ за сядане.

Щом на себе си омръзна
Ще се хвърля в златното слънце
Шумящо крило ще надяна
Ще смеся порок и свято.
Аз умрях, аз умрях и шурна кръв
Широк поток по бронята.
Свестих се аз вече иначе
Обгърнал ви пак с окото на воин.

Аз ви призовавам със сабя
Да допрете ризата.
Нея я няма.
Да кажете със сабята: кралят е гол.
Това, което ние направихме с пуха на диханието
Аз ви призовавам да направите с желязото.

15 февруари 1922

Приятно е да видиш
Малка пъхтяща русалка
Допълзяла от гората
Прилежно да изтрива
С тесто от бял хляб
Закона на всемирното притегляне!

Началото на 1922