vs. archives

Муха! нежна дума, красива
Ти с лапички муцунка миеш
А понякога зад върбовите клони
Ядеш писмо.

Небето е задушно, мирише на сивосинкаво и на виме.
О, обикнете ме, пощадете ме вие!
Аз и без друго кървя по себе си и вас
Аз и без друго вече съм разпънат от върбите и степта.

Купа скована от дълги дъски
На боговете сокът някой е изпил.
Божеският хмел и на зверовете драг е.
Вол надига сивосинкави рогата.

Гроб
Гребеше
С ръце неуморими
С гребла на деви бесолюбиви
Дет дяволът не им е брат, ала приятел.

Гроб гребеше трудолюбиво
Грабител на води, към тишина ревниви
С гребла на деви бесолюбиви
Дет дяволът не им е зет, нит брат
Но изведнъж
Същински
Внезапен, мил и тесен приятел.

Гроб гребеше яснолюбиво
С ръце неуморими
С гребла на деви бесолюбиви.

Бързие на струението на миговете
Завихри всичко във венци.
Хвърли, дете, своите вериги
Покажи и само лети.

Обитател-бивател не в този свят
Отблизо можах да опозная вечността.
Тя живее с приятели в мир
Тя се слави като майка на безгрижието.

И по пътя сред звездите мразовити
Ще полетя не с молитва
Мъртъв, грозен аз ще полетя
С окървавения бръснач.

Разхожда се ветрения боздуган
По златната войска на нивите.
Билото сутрин, ден стана.
Блажен, който сутрин бил е ленив.

Аз и ти бяхме сиви…
Изникваха пенести жени от тинята
В тях имаше повече истина
Отколкото… мяра.

В нечетните мигове
Щурецът
Вечерта
Тъче. Люлееха се плувките на въдиците…
И женските гласове
Греди на тишината
Ясна е на небето резката.