Архилох 124 W
… ти пи много неразмесено вино,
без да си донесъл нещо на гощавката …
и непоканен се натресе кат’ някое приятелче,
ала търбуха ти подведе разума и сетивата ти
безочлив ти да бъдеш
… ти пи много неразмесено вино,
без да си донесъл нещо на гощавката …
и непоканен се натресе кат’ някое приятелче,
ала търбуха ти подведе разума и сетивата ти
безочлив ти да бъдеш
Главке, виж! Вече морето дълбоко вълни изорават,
над върховете сцепени стремглаво издига се облак възбог –
все знаци за буря – и отчаяние внезапно взима връх
Тя се радваше на клонка мирта
и красива разцъфнала роза да държи във ръка
… като у дома си чувстваше се, гнусната клюкарка.
Онзи, с мен изгаврилия се, ненаказан няма да остане.
Всеки врага да връхлита трябва
с твърда умисъл и непреклонна смелост в сърцето …,
без да отстъпва.
Когато обаче мнозина куража изгубиха, рече той пак …
Нищо ненадейно не е вече неоспоримо нищо
достойно нищо за дивене откакто Зевс на Олимпийците бащата
от пладнето направи нощ като сиянието на светлината
на слънцето съкри и блед захлас налегна хората
от този час възможно всичко стана достойно за доверие
сред човеците в почуда не изпада вече никой
щом види сухоземни твари с делфини да разменят паша
в морето и ревящите вълни са по-желани за родените
на суша за обитателите морски обраслите с дървета планини
…
… ние ще …
…
… не
…
…
…
…
… с челюстите …
…