Архилох 159 W
безмилостно
безмилостно
… голям …
… робски …
…
…
…
…
…
…
… жена …
…
… много …
…
… ще бъда …
… мисли …
… все някога
… да понася
Никой не е от съграждани тачен, не се радва на почит, щом веднъж си отиде.
Много по-скъпо за нас е, по се стараем за благоволението на живия,
докле самите сме живи. А най-зле се отнасяме винаги с мъртвия.
На боговете всичко (остави). Възправят често от злощастие човеците
отново, когато те лежат на черната земя.
Често ги повалят, карат устояващите твърдо на краката си
по гръб да паднат. Сполитат ги тогава многобройните злини
лишен от сила на живота човек залутва се с блуждаещ дух.
защото тъкмо от приятелите оставяш се да бъдеш удушен.
…
…
…
… страх те е, макар че досега тъй храбър бе …
… страх те е …
… поставен …
… на кура
… аз (съм) прав
…
… ти отклони
… ще защитят
… ти получи
…
…
… града
… та нали мислиш
…
…
…
… красиво
…
…
…