vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Даниил Хармс

Даниил Хармс „Господи, пробуди в душата ми пламъка Твой“

Господи, пробуди в душата ми пламъка Твой.
Освети ме Господи със слънцето Твое.
Златист пясък пръсни пред краката ми,
за да вървя по чист път към Дома Твой.
Награди ме Господи със словото Твое,
за да гърми то, възнасяйки хвала на Чертога Твой.
Обърни Господи коловоза на живота мой,
за да потегли локомотива на могъществото мое.
Отпусни Господи спирачката на вдъхновението мое.
Успокой ме Господи
и напои сърцето мое с извора на дивните думи
Твои.

Даниил Хармс „Големът“

Камък като буца мас.
Той върви по пресъхнало речно корито
и събира гладки камъни.
Той е шлифовчик на геми.
Големът – жив автомат.
Големът живее в стая, която няма вход.
Който иска да надзърне през прозореца в тази стая, къса
въжето, за което се държи.
Мозъкът му – затворена стая.
Ако поиска да хвърли поглед вътре в паметта си,
би изгубил разсъдъка.