Даниил Хармс „Господи, нахрани ме с тялото Твое“
Господи, нахрани ме с тялото Твое
За да се пробуди в мене жаждата по движението Твое.
Господи, напои ме с кръвта Твоя
За да възкръсне в мене силата на стихосложението Мое.
Господи, нахрани ме с тялото Твое
За да се пробуди в мене жаждата по движението Твое.
Господи, напои ме с кръвта Твоя
За да възкръсне в мене силата на стихосложението Мое.
И ето загърмя дъждът –
И времето застина.
Часовникът безпомощно тиктака.
Расти, трева, на теб не ти е нужно време.
Дух Божи, говори, на теб не са ти нужни думи.
Веднъж Петров в гората отишъл,
Отишъл и изведнъж изчезнал в нищото.
„Ама че работа – Бергсон си рекъл –
Сън ли е това? Май не е“.
Поогледал се и що да види: ров,
А в рова седи Петров.
Заврял се в рова и Бергсон,
Заврял се и изведнъж изчезнал.
В почуда изпада Петров:
„Май се разболявам, що ли?
Видях си очите си: Бергсон изчезна.
Сън ли е това? Май не е“.
Ще те погубят теб мечтанията.
Интригата, потърсена в суровия живот
Ще изчезне яко дим. Същевременно
Посланик не ще споходи теб от небесата.
Увехнат ще желания и страсти,
За миг ш’се мерне младостта на мисли ярки…
Остави това! Остави, приятелю, мечтанията,
Освободи ума си от смъртта.
Така започва гладът:
сутрин събуждаш се бодър,
после усещаш слабост,
после усещаш скука,
после започваш да губиш
на бързия разум силата,
после настъпва спокойствие.
А после започва ужасът.
Веднъж един човек отивал на работа в службата и по пътя срещнал друг човек, който току-що бил купил франзела и се връщал вкъщи. И това всъщност е всичко.
Откажете му, моля ви, това удоволствие
Да си седи на пейката,
Да си седи на пейката,
Да си седи на пейката…
Откажете му това удоволствие
Да си седи на пейката и да мисли за хапване,
Да си седи на пейката и да мисли за хапване, обезателно с мръвка,
За водка, за бира, за дебела еврейка.
По реката плува корабче.
Плува отдалече.
А на корабчето четири
Храбреци моряци.
Ушенцата наострени,
Въздългички опашките,
От нищо страх те нямат
Единствено от котките.
Елисавета си играеше с огъня
Елисавета си играеше с огъня
пускаше огън по гърба
пускаше огън по гърба
Пьотър Палич се озърташе с възхищение наоколо
Пьотър Палич се озърташе с възхищение наоколо
и дишаше тежко
и дишаше тежко
и се държеше с ръка за сърцето.
Дървета са всички всички всички пиф
И камъните всички всички всички паф
Природата е цяла цяла цяла пуф
Момичетата всички всички всички пиф
Мъжете всички всички всички паф
И брака целия е целия е целия е пуф
Славяните са всички всички всички пиф
Евреите са всички всички всички паф
Русията е цяла цяла цяла пуф.