vs. archives

Интересно, че безсмъртието винаги е свързано със смъртта.

В един град, но няма да кажа в кой, живеел човек на име Фома Петрович Пепермалдеев. Той бил с обикновен ръст, обличал се просто и незабележимо, повечето време ходел със сива толстовка и тъмносини панталони, носел очила с кръгла метална рамка, сресвал косата си на път, бръснел мустаците и брадата и изобщо бил напълно незабележим човек.
Дори не знам какво е работел: я в някоя службица в пощата, я нещо в дъскорезния завод. Зная само, че всеки ден се връщал вкъщи в пет и половина и лягал на дивана да си почине и малко да поспи. После ставал, кипвал вода в електрическия чайник и сядал да пие чай с пшенично хлебче.

Един монах влязъл в гробница при покойниците и извикал: „Христос воскресе!“ И всичкото там в хор му отговорило: Воистину воскресе!

Стоях в специалната зала на Градската библиотека и разглеждах каталозите. До мен стоеше госпожица в зелена блузка. Изведнъж почувствах, че ми става курът. От госпожицата течеше някакъв възбуждащ ме ток. Но ми беше с нещо неприятна. Изведнъж разпознах в нея моята красавица от плажа. Внимателно се вгледах в нея и видях, че сега е бременна. Ето какво ми е неприятно в нея и все пак курът ми стана, дори преди да я позная.

Имало един дърводелец. Викали му Кушаков.
Веднъж той излязъл от вкъщи и се запътил към магазинчето да купи дърводелско лепило.
Времето се било затоплило и на улицата било много хлъзгаво.
Дърводелецът направил няколко крачки, подхлъзнал се, паднал и си сцепил челото.
– Ех! –казал дърводелецът, станал, запътил се към аптека, купил лейкопласт и си залепил челото.
Но щом излязъл на улицата и направил няколко крачки, той пак се подхлъзнал, паднал и си разбил носа.
– Пу! – казал дърводелецът, отишъл в аптеката, купил лейкопласт и си залепил носа с лейкопласта.
После пак излязъл на улицата, пак се подхлъзнал, паднал и си сцепил бузата.
– Вижте сега – казал аптекарят на дърводелеца – толкова често падате и се наранявате, че ви съветвам да купите няколко лейкопласта.
– Не! – казал дърводелецът – повече няма да падна!
Но щом излязъл на улицата, пак се подхлъзнал, паднал и си цепнал брадичката.
– Мръсна поледица! – извикал дърводелецът и пак се отправил към аптеката.
– Е, виждате ли – казал аптекарят. – Ето, пак паднахте.
– Не! – изкрещял дърводелецът. – Нищо не искам да чувам! Давайте по-бързо лейкопласта!
Аптекарят дал лейкопласта; дърводелецът си залепил брадичката и побързал да се прибере вкъщи.
А вкъщи не го познали и не го пуснали да влезе.
– Аз съм дърводелецът Кушаков! – крещял дърводелецът.
– Разказвай тия на друг! – му отговорили отвътре и заключили вратата и сложили верижката.
Дърводелецът Кушаков постоял на стълбището, изплюл се и излязъл на улицата.

С мен се случи удивителна случка: изведнъж забравих кое идва първо, 7 или 8?
Отидох при съседите и ги попитах какво мислят по въпроса.
Представете си удивлението ми, когато те изведнъж установиха, че също не могат да си спомнят реда на броенето. 1, 2, 3, 4, 5, и 6 помнели, а по-нататък забравили.
Всички заедно отидохме в магазин „Гастроном“, който се намира на ъгъла на Знаменска и Басейнна, и се обърнахме към касиерката с нашето недоумение. Касиерката тъжно се усмихна, извади от устата малко чукче и, като помърда малко с нос, каза: „Според мене, седем е след осем в случаите, когато осем е след седем“.
Благодарихме на касиерката и радостни изскочихме от магазина. Но тогава, замисляйки се върху думите на касиерката, ние отново пооклюмахме, тъй като думите й ни се сториха лишени от всякакъв смисъл.
Какво да правим? Отидохме в Летний сад и почнахме да броим там дърветата. Но като стигахме в броенето до 6, спирахме и започвахме да спорим: по мнението на едните следваше 7, а по мнението на другите – 8.
Щяхме много дълго да спорим, но за щастие от една пейка падне дете и си счупи и двете челюсти. Това ни отвлече от спора ни.
А после се разотидохме по домовете си.

Сложил очила, Семьон Семьонович гледа един бор и какво да види: на бора седи някакъв тип и му се заканва с юмрук.
Семьон Семьонович сваля очилата, гледа бора и вижда, че на бора няма никой.
Семьон Семьонович слага очилата, гледа бора и пак вижда, че на бора седи някакъв тип и му се заканва с юмрук.
Семьон Семьонович сваля очилата и пак вижда, че на бора няма никой.
Семьон Семьонович пак слага очилата, гледа бора и пак вижда, че на бора седи някакъв тип и му се заканва с юмрук.
Семьон Семьонович не иска да вярва на това явление и смята това явление за оптическа измама.

Веднъж Орлов преял с пюре от грах и умрял. А Крилов, като научил за това, също умрял. А Спиридонов умрял от само себе си. А жената на Спиридонов паднала от бюфета и също умряла. А децата на Спиридонов се удавили във вира. А бабата на Спиридонов се пропила и тръгнала да скитори. А Михайлов престанал да се реши и хванал кел. А Круглов нарисувал дама с камшик в ръка и полудял. А Перехрьостов получил четиристотин рубли пощенски запис и така се надул, че го наритали от службата.
Хубави хора, а не умеят да стъпят с двата крака на земята.

Бръснете брада и мустаци!
Не сте козли да носите бради.
Не сте котаци да мърдате с мустаци.
Не сте гъби да стоите с шапчици.
Ех, госпожички!
Смъкнете ваште шапчици!
Ех, сладурчета!
Смъкнете си поличките!
Ае, Манка Марусина,
Сядай на Петка Елабонин.
Стрижете, момиченца, плитчиците си.
Не сте зебри да подтичвате с опашчици.
Пухкави момиченца
Поканете ни да купонясваме.

Откакто видях Esther за последен път, са минали 270 180 секунди.