vs. archives

Както е известно, Безименски има много тъпа зурла.
И ето, веднъж Безименски се ударил със зурлата си в табуретка.
След това зурлата на поета Безименски станала напълно негодна.

Олга Форш се приближила до Алексий Толстой и направила нещо.
Алексей Толстой също направил нещо.
В този момент Константин Федин и Валентин Стенич изскочили на двора и почнали да търсят подходящ камък. Камък не намерили, но намерили лопата. С тази лопата Константин Федин праснал Олга Фрош по мутрата.
Тогава Алексей Толстой се съблякъл гол и като излязъл на Фонтанка почнал да цвили по конски. Всички коментирали: „ето, цвили крупен съвременен писател“ И никой с пръст не докоснал Алексей Толстой.

Андрей Иванович се изплюл в чаша с вода. Водата веднага почерняла. Андрей Иванович присвил очи и съсредоточено се вгледал в чашата. Водата била много черна. Сърцето на Андрей Иванович затупкало.
В този момент се събудило кучето на Андрей Иванович. Андрей Иванович се приближил до прозореца и се замислил.
Изведнъж нещо голямо и тъмно профучало покрай лицето на Андрей Иванович и излетяло през прозореца. Това било кучето на Андрей Иванович, което се устремило като врана към покрива на отсрещната къща. Андрей Иванович приклекнал и завил.
В стаята се втурнал другарят Папагалов.
– Какво ви е? Зле ли ви е? – попитал другарят Папагалов.
Др. Папагалов погледнал в чашата, намираща се на масата.
– Какво сте налели в тая чаша? – попитал той Андрей Семьонович.
– Не знам – отвърнал Андрей Семьонович.
Папагалов на мига изчезнал. Кучето влетяло обратно през прозореца, легнало на предишното си място и заспало.
Андрей Семьонович се приближил към масата и изпил почернялата вода.
И на Андрей Семьонович му станало светло на душата.

Хапнахме вкусно (кренвирши с макарони) за последен път. Защото утре не се предвиждат никакви пари и няма как да ги има. Няма и нищо за продаване. Завчера продадох чужда партитура на „Руслан“ за 50 руб. Похарчих чужди пари. С една дума, направено е последното. И сега вече нямаме никакви надежди. Казвам на Марина, че ще получа утре 100 рубли, но това са измишльотини. Няма да получа никакви пари отникъде. Благодаря Ти, Боже, че досега ни хранеше. А по-нататък да бъде Твоята воля.

В американски съд била подадена жалба от пазач на кланица, че някакъв младеж бил счупил ръката му. Съдията призовал момчето и го попитал: „Ти ли счупи ръката на пазача?“ Момчето казало: „не[,] не съм му чупил ръката“. А пазачът казал: „как така не си ми чупил ръката! Та нали заради теб си счупих ръката!“ Тогава съдията попитал: „Как се е случила работата?“ Оказало се, че се била случила така:

Едно младо и здраво момче се вмъкнало в кланицата, отрязало от едно кравешко виме бозката, затъкнало си я в дюкяна на панталона и тръгнало в такъв вид да излиза.

Пазачът видял момчето, опулил се и казал: „Я се виж на какво приличаш!“

А момчето извадило чекийка и казало: „Ех, все тая!“, отрязало бозката и я захвърлило настрани.

Пазачът паднал и си счупил ръката.

Воронин (втурва се в стаята) –
Историята спря!
Хора тичат по улицата!
На Нева стрелят с оръдия!
Степанов (подскача на стола) –
Коя дата сме днес?
Воронин –
Деветнайсти март!
Степанов (падайки на пода) –
Успах се! Успах се!

Скъпи Никандр Андреевич,
получих писмото ти и веднага разбрах, че е от теб. Първо си помислих, че току-виж не е от теб, но веднага щом го отворих, на мига разбрах, че е от теб, а иначе за момент си помислих, че не е от теб. Радвам се, че от доста време си женен, защото когато човек се ожени за този, за когото е искал да се ожени, значи той е постигнал това, което е искал. Та много се радвам, че си се оженил, защото когато човек се ожени за този, за когото е искал, значи той е постигнал това, което е искал. Получих вчера писмото ти и веднага си помислих, че това писмо е от теб, после обаче ми мина през ума, че сякаш не е от теб, но го отворих и гледам – наистина е от теб. Много добре си направил, че си ми писал. Първо не ми пишеше, а после изведнъж ми написа, макар че и по-рано, преди да престанеш известно време да ми пишеш – също ми пишеше. Аз веднага като получих писмото ти, реших на мига, че е от теб, и освен това много се радвам, че си се оженил. Щото ако на човек му се е приискало да се ожени, той трябва на всяка цена да се ожени. Затова много се радвам, че ти най-накрая си се оженил тъкмо за човека, за когото си искал да се ожениш. И много добре си направил, че ми писа. Много се зарадвах като видях писмото ти и дори веднага си помислих, че е от теб. Вярно е, че докато го отварях за миг ми мина през ума мисълта, че не е от теб, но после все пак реших, че е от теб. Благодаря, че ми писа. Благодаря ти за това и много се радвам за теб. Ти може би не се досещаш защо толкова се радвам за теб, веднага ти казвам, че се радвам за теб, защото си се оженил и то тъкмо за човека, за когото си искал да се ожениш. А това да знаеш е много хубаво: да се ожениш тъкмо за този, за когото искаш да се ожениш, защото тогава именно постигаш това, което си искал. Ето тъкмо затова толкова се радвам за теб. И освен това се радвам също, че ми писа. Още отдалече реших, че писмото е от теб, а като държех вече в ръка, си помислих: а ако не е от теб? А после си мисля: е, не, разбира се, че е от теб. Отварям аз писмото и в същото време си мисля: от теб ли е, или не е от теб? От теб – или не от теб? А като го отворих, видях, че е о от теб. Много се зарадвах и реших също да ти напиша. Много неща имам да ти казвам, но буквално нямам време. Каквото успях, написах в това писмо, а останалото ще напиша по-нататък, че сега съвсем нямам време. Добре, че поне ти ми писа. Вече знам, че ти отдавна си се оженил. Аз и от предишните писма знаех, че си се оженил, а сега пак разбирам – абсолютно вярно, ти си се оженил. И много се радвам, че си се оженил и си ми написал писмо. Веднага като видях писмото ти, реших, че си се оженил. Е, викам си, това е добре, че пак си се оженил и в тази връзка си ми написал писмо. Пиши ми коя е новата ти жена и как стана всичко. Предай поздрав на новата ти жена.

Гимелкумов гледал момичето в отсрещния прозорец. Но момичето в отсрещния прозорец нито веднъж не погледнало Гимелкумов. „Това е от срамежливост“ – мислел си Гимелкумов.

––––––––

Гимелкумов си боядисал лицето със зелен туш и се приближил към прозореца. „Нека всички да си мислят: колко е странен“ – говорел си сам Гимелкумов.

––––––––

Свършил тютюнът и Гимелкумов нямало какво да пуши. Той смучел празната лула, но това още повече усилвало мъчението. Така минали два часа. А после тютюнът се появил.

––––––

Гимелкумов блещеше очи на момичето и мислено й заповядваше да обърне глава. Това обаче не помагало. Тогава Гимелкумов почнал мислено да заповядва на момичето да не го гледа. Това също не помогнало.

–––––––

Гимелкумов търсел вътрешната идея, за да се потопи за цял живот в нея. Приятно е по някой пункт да си все едно луд. Навсякъде и във всичко вижда такъв човек своя пункт. Всичко налива вода в мелницата му. Всичко има пряко отношение към любимия пункт.

–––––––

Изведнъж страшна алчност обхванала Гимелкумов. Но върху какво се разпростирала тази алчност, не било ясно. Гимелкумов повтарял правилата за сричкопренасяне и дълго размишлявал върху буквите с т в, които не се разделят. „В момента съм много ал – чен“ – говорел си сам Гимелкумов. Хапела го бълха, той се чешел и разделял на ум думата „естество“ на срички, за да я пренесе от единия на другия ред.

Четирима немци ядели свинско и пиели зелено пиво. Немецът на име Клаус се задавил с парче свинско и станал от масата. Тогава тримата други немци почнали да го освиркват и гръмогласно да се гаврят с пострадалия. Но немецът Клаус бързо преглътнал парчето свинско, прокарал го със зелето пиво и бил готов да им отвърне. Тримата други немци, след като се погаврили с гърлото на немеца Клаус, преминала сега към краката му и почнали да крещят, че краката на немеца Клаус били доста криви. Особено един немец на име Михел се подигравал на кривите крака на немеца Клаус. Тогава немецът Клаус посочил с пръст немеца Михел и казал, че не е виждал друг човек, който толкова глупаво да изговаря думите „криви крака“. Немецът Михел погледнал останалите с въпросителен поглед, а немеца Клаус погледнал с поглед, изрожаващ крайна неприязън. Тогава немецът Клаус пийнал малко зелено пиво със следните мисли в главата си: „ето че между мен и немеца Михел се заформя кавга“. Останалите двама немци мълчаливо ядели свинско. А немецът Клауз, отпивайки малко пиво, погледнал всички с вид, който казвал следното: „Знам какво искате от мен, но аз за вас съм заключено ковчеже“.

Аз съм сам. Всяка вечер Александр Иванович отива някъде и аз оставам сам. Хазяйката ляга рано и заключва стаята си. Съседите спят зад четири врати и само аз седя в малката си стаичка и горя газената лампа.
Нищо не правя: кучешки страх ме наляга. Тези дни седя вкъщи, защото настинах и прихванах грип. Вече цяла седмица поддържам ниска температура и ме боли кръстът.
Но защо ме боли кръстът, защо от седмица поддържам температура, от какво съм болен и какво трябва да направя? Мисля за това, прислушвам се към тялото си и започвам да се плаша. От страха сърцето започва да трепери, изстиват краката и страхът ме хваща за тила. Чак сега разбрах какво означава това. Притискат тила отдолу и ти се струва, че още малко и ще смачкат цялата глава отгоре, тогава ще изгубиш способността да следиш състоянията си и ще се побъркаш. В цялото тяло се появява някаква слабост, която почва от краката. И изведнъж ти проблясва: а ако това не е от страха, а страхът е от това. Тогава става още по-страшно. Дори не успявам да отвлека мисълта си настрани. Пробвам да чета. Но това, което чета, изведнъж става прозрачно и пак виждам страха си. Поне Александр Иванович да се върне по-бързо! Но по-рано от след два часа е безсмислено да го очаквам. Сега той се разхожда с Елена Петровна и й обяснява своите възгледи за любовта.