Спящото момиче

Знам че е старческа перверзия
но те наблюдавам как спиш правя го
от детската градина ти беше от другата
страна на прохода до източния прозорец
светлината по слепоочието ти се сливаше
с името ти първото име на жена което
помня гергана сутрин окъпана в теменужна
минзухарена опалова светлина

Знам че е старческа перверзия
но те наблюдавам в пионерския лагер
мисля за несъществуващите ти гърди
като за най-редките картинки от дъвките
гърдите ти като онова врабче в столовата
което не знам как улових чувствах
как лудо бие сърцето му как се страхувам
да не го смачкам, а искам да го притисна

Знам че е старческа перверзия
беше заспала в скута ми във влака
от михайловград изтръпвах от ужас
че ми става краката ти бяха на минойски
акробат в мига на прелитането между рогата
на кадифеночерния бик на секналия ми дъх
тънката нишка слюнка процеждаща се през
тениската ми беше по-страшна от свършване

Знам че е старческа перверзия
онази сутрин ти цялата беше плод
дъхав пъпеш от крайдунавски бостан
с неумолимо жадни комари отчаяни
като мене в очакването да се събудиш
в очакването никога да не свършва
очакването преди да проникна в плода
на тялото ти с плодчето на дъщеря ни

Знам че е старческа перверзия
а ти си вечно млада хемофиличка
чиито лунички бяха небето на моя парадизо
знам че е старческа перверзия винаги
да те имам вечно млада вечно бяла
толкова бяла толкова бяла до плач
до истерия на оплаквачка от орестия
сред трезвата теракота на последната

Среща на стареца с младостта ти няма
Да спра да те наблюдавам как спиш