Не сънувам летя
Това не е кошмар отдавна
буден летя над земи и градове
жени морета за които съм мечтал
книги които съм искал да напиша
не сънувам летя над тях
Над океана на несвършващия залез
замръзнала индиговооранжева черта
недостижимия хоризонт на събитията
на произхода към който вечно вървим
стичаме се по меандрите на кръвта
Над стоманените вълни от които изниква
винобагрения архипелаг на хьолдерлин острова
на блажените мъртвите обичаните родните
незавършения остров на всяка любов
на който пристигаме винаги насън
Над абсолютно черните води
от които изплуват светлините на града
внезапно като пяна искри която те залива
в предсмъртен миг помиряващ със смъртта
когато е където вече няма да има страх
Това не е кошмар отдавна
буден летя над земи и градове
морета жени за които съм мечтал
книги които съм искал да напиша
не сънувам летя над тракия
