Имало едно време един млад комунист
Имало едно време един млад комунист, най-добрият в класа. Но комунизмът в Родината му взел, че свършил, докато комунистът бил още млад.
Той първо се изказал на Конгрес за обединението на всички млади комунистически сили в новите капиталистически условия. Бил много красноречив, но не се получило.
Тогава той използвал красноречието си и написал стихосбирка. И тогава го осенило прозрението, че комунизмът е много красив и занимателен разказ.
Разказвайки този разказ с метафорите от стихосбирката си, той стигнал до най-източната западна столица. Там той станал разказвач специалист по източния разказ за някогашния комунизъм.
Този разказ бил занимателен в земите, където комунизмът нямало как да бъде реализиран и си останал занимателен разказ.
Защото реализацията му изисквала руски ботуш и партенки, които стигнали толкова на запад, но не успели Fuß zu fassen. Но разказът процъфтявал без ботуша и мириса на партенки, идеалистично един вид.
Тогава някогашният млад комунист и поет срещнал друг комсомолец, който пишел проза, защото не бил политолог, а само политолозите могат да се хранят с поетически метафори за изтока.
Но другият комсомолец искал да стане нобелист, какъвто някогашният млад комунист нямало как да стане като разказвач специалист по изтока.
Двамата били от една страна, наричана България, която нямала нобелист, но имала Ирина Бокова.
Щом може да има президент на ЮНЕСКО от страната, наричана България, защо да не може да има нобелист? Ирина също била комунистка като тях.
Така започнала тяхната Нобелова кампания, която вече е в много напреднал стадий и те трябвало много да внимават.
Нека да внимаваме заедно, скъпи някогашни млади комунисти и комсомолци.
