Г-н Гюров, стана чудовищна грешка!
Уважаеми, скъпи, подценени г-н Гюров!
Стана чудовищна грешка, подцених Ви.
Аз съм доц. чл.-кореспондент на Българската академия на науките, кандидат на филологическите науки на Шведската академия на науките и народен писател на българите, което ме задължава да бъда винаги с победителите.
Аз винаги съм бил красив, умен, десен и протестиращ, докато това беше народно и печелившо.
Вече не е и затова не съм вече десен и протестиращ, продължавайки все пак да съм красив и умен, доколкото това подобава на един народен писател.
Доколкото разбирам, Вие изненадващо може да спечелите, т.е. да бъдете все пак потенциален победител, въпреки че сте красив, умен и десен, без да сте народен писател.
Поднасям най-искрените си и целенасочени извинения, че отклоних любезната Ви покана да стана председател на Вашия Инициативен комитет.
Когато поканата ми беше отправена, Вие бяхте откровен заекващ лузър, качества, с които един народен писател не може да се солидаризира. Не говорехте омайно сладко и определено не като потенциален победител.
С оглед на възможността да спечелите, а все пак още не сте спечелили и се изисква гражданска доблест, за да заложа на Вас, моля да се счита, че със задна дата съм приел да бъда председател на Вашия Инициативен комитет.
Г-н Гюров, стават ужасни грешки, когато не си докрай сигурен кой ще управлява народа, на когото си народен писател, и кой ще отговаря за местната политическа инфраструктура на Нобеловата награда, чийто Потенциален носител съм.
Стават грешки, г-н Гюров.
Тази беше ужасна, но поправима, докато все още сте потенциално спечелил, а вече имам приятното усещане, че може да спечелите и че не е късно да поправя грешката си.
Като десен, какъвто съм и аз дълбоко в себе си, може би знаете, че дори жертвите на Сталин са имали пълното право да възклицават преди куршума в тила:
Товарищ Сталин, произошла ужасная ошибка!
А ние сме десни и демократи, все пак, нали?
С уважение към потенциалния победител от Потенциалния нобелист.
