Отворено писмо до Георги Господинов
Уважаеми г-н Господинов,
Не съм прибягвал до този жанр от времената, когато се обърнах с отворено писмо към покойния г-н Марин Бодаков през много раннопрогресивната 2006-а. Не съм предполагал, че някога ще се наложи да се обръщам към Вас в този жанр.
Вие винаги сте били от правилната, действителната и разумната страна на историята.
Така беше наистина до обявяването на списъците на Инициативните комитети на г-жа Йотова и г-н Гюров или по-точно все пак на г-н Гюров и г-жа Йотова. Не знам всъщност кой Ви е поканил пръв.
Отвореното ми писмо до Вас бе предизвикано по-конкретно от текст на мой приятел (не писател), който намира за странно, че Вие не сте в Инициативния комитет на г-н Гюров. Аз лично го сметнах за напълно нормално и разумно. Поне един човек, за щастие, не мисли като мен, което е достатъчно основание да Ви пиша.
Целта на Отвореното ми писмо също е много конкретна:
Искам публично да Ви призова на всяка цена да се включите като председател на Инициативния комитет на г-н Гюров.
Надявам се да не подминете с лека ръка апела ми, смятайки, че се обръщам към Вас в качеството на независтлив треторазреден български писател. Треторазреден, завистлив, да, и не само в сравнение с Вас. Но не съм български писател.
Обръщам се към Вас като в обозримо време български пенсионер.
Моля Ви да се отнесете сериозно и с уважение към това ми качество, въпреки че поради ранното Ви пенсиониране в началото на петдесетака с пенсия, която аз едва ли ще видя на 65 или когато реши Партията, може би бихте се отнесли не точно така.
Тъй или иначе, не искам да се пенсионирам по времето на управлението на Партията. Моите родители се пенсионираха по времето, когато Партията стана капиталистическа и прогресивна, беше много зле. Всъщност знаете това поне възрастово.
Смятам, че само с националната харизма сред по-възрастните избирателки и избиратели, както и с международното си положение, което Вие многопластово имате в Брюксел, Санкт-Петербург, Ню Йорк, а може би и в Стокхолм, ще можете да осигурите победата на г-н Гюров.
Спомнете си, моля Ви, ако не друго: важна част от кариерата Ви бе осигурена и ще продължава да се осигурява от градската десница.
Буквално го дължите на г-н Гюров.
С уважение,
проф. Владимир Сабоурин
Не съм прибягвал до този жанр от времената, когато се обърнах с отворено писмо към покойния г-н Марин Бодаков през много раннопрогресивната 2006-а. Не съм предполагал, че някога ще се наложи да се обръщам към Вас в този жанр.
Вие винаги сте били от правилната, действителната и разумната страна на историята.
Така беше наистина до обявяването на списъците на Инициативните комитети на г-жа Йотова и г-н Гюров или по-точно все пак на г-н Гюров и г-жа Йотова. Не знам всъщност кой Ви е поканил пръв.
Отвореното ми писмо до Вас бе предизвикано по-конкретно от текст на мой приятел (не писател), който намира за странно, че Вие не сте в Инициативния комитет на г-н Гюров. Аз лично го сметнах за напълно нормално и разумно. Поне един човек, за щастие, не мисли като мен, което е достатъчно основание да Ви пиша.
Целта на Отвореното ми писмо също е много конкретна:
Искам публично да Ви призова на всяка цена да се включите като председател на Инициативния комитет на г-н Гюров.
Надявам се да не подминете с лека ръка апела ми, смятайки, че се обръщам към Вас в качеството на независтлив треторазреден български писател. Треторазреден, завистлив, да, и не само в сравнение с Вас. Но не съм български писател.
Обръщам се към Вас като в обозримо време български пенсионер.
Моля Ви да се отнесете сериозно и с уважение към това ми качество, въпреки че поради ранното Ви пенсиониране в началото на петдесетака с пенсия, която аз едва ли ще видя на 65 или когато реши Партията, може би бихте се отнесли не точно така.
Тъй или иначе, не искам да се пенсионирам по времето на управлението на Партията. Моите родители се пенсионираха по времето, когато Партията стана капиталистическа и прогресивна, беше много зле. Всъщност знаете това поне възрастово.
Смятам, че само с националната харизма сред по-възрастните избирателки и избиратели, както и с международното си положение, което Вие многопластово имате в Брюксел, Санкт-Петербург, Ню Йорк, а може би и в Стокхолм, ще можете да осигурите победата на г-н Гюров.
Спомнете си, моля Ви, ако не друго: важна част от кариерата Ви бе осигурена и ще продължава да се осигурява от градската десница.
Буквално го дължите на г-н Гюров.
С уважение,
проф. Владимир Сабоурин
vs. archives 