Империята на истината
Последна спирка толкова последна
че дори няма обръщало просто релсите
свършват по-нататък нищо трева
мотрисата от детството дрънчи дори
през активното шумоподтискане
неспирно придърпва като шевна машина
с педал ръждиви електростълбове джанки
които дъвчехме с костилките о тази
крехкост тази горчивина тази империя
на пълзящите паразити безкрайните
панелки толкова близко до линията
че можеш да надникнеш през прозорците
да усетиш ударната вълна на съхнещото
пране сами деца вече във ваканция
в началото на юни сама момина сълзица
от предградията господи плаче ми се
толкова толкова толкова е истинско.
vs. archives 