vs. archives

Вървяхме с теб по улицата
виждах ясно фугите на тротоара
чувах ясно твоя глас глас на домакина
усмихвах се широко като със синдром
на даун аутистичното дете в реалността
чудото загадъчното чудо на тази улица
иначе добре си спомнях, че в началото
на съня ти каза цяло чудо е, че успяхме
да паркираме по това време да намерим
място в магическия час на фриско

Това е посоката на метрото
към долината на смъртната сянка
Това е спирката за прекачване за хосписа
Това е сирената на бързата помощ за никъде
Това е мъртвия дом с мъртвото тяло
Това е бившия дом на българосъветската дружба
Това е естакадата до която в заскрежената трева
открихме с детето мъртвата врана
Това е мястото, където написах стихотворението
в чиято истина още вярвам