vs. archives

Ако достатъчно дълго и упорито
по пътя си гледаш в краката ще видиш
изгнили миналогодишни шишарки парченца
кора коренища обрасли с изумруден мъх
дребен трошляк от някогашни клони

Иглички постилащи кехлибарен килим
посрещащ завръщащия се у дома

Ако достатъчно дълго и умиротворено
слушаш отдясно ромола на пролетните води
дишаш праната им с пълна уста с дробовете
на всички скъпи покойни вървящи до теб
с отразена в периферното зрение зеленина

Изведнъж ще видиш птица подскачаща пред теб
да те води игриво далече от гнездото си

Ако достатъчно дълго и упорито
по пътя си гледаш в краката ще видиш
изгнили миналогодишни шишарки
коренища обрасли с изумруден мъх
дребен трошляк от някогашни клони

Ако достатъчно дълго и умиротворено
слушаш отдясно ромола на пролетните води
дишаш праната им с пълна уста с дробовете
на всички скъпи покойни вървящи до теб
с отразена в периферното зрение зеленина

Изведнъж ще видиш птица подскачаща пред теб
да те води игриво далече от гнездото си

Най-истинското преживяно с теб
беше когато внезапно като сриване
на квантова суперпозиция усетих

Че ти си моя баща любимия ми баща
с татко бяхте едно аз бях твоя любим
избран син когото ти избра в милостта

На женското си всемогъщество ето
свидетелствам аз съм твоя избран син
който ще се завърне при баща си.

Пиши така все едно
вселенския квантов разум
бълбука в теб като пяната
на критския плаж където бебето
зевс играе на формички със светове

Не бъди гражданин на космоса не търси
родина бъди космическо дете

Колкото повече навлизаш
в сферата на безсмисленото съвършенство
всяка възможна родина отстъпва
в недостижимостта на чистотата
на математическите парадокси
като алиса в огледалния свят

Последвай я смело нищо истински
недостижимо не може да бъде изгубено