Толкова е тихо

by Владимир Сабоурин

Толкова е тихо
че чувам дишането ти на младенец

Толкова е тихо
че чувам мравката която те полазва

Толкова е тихо
че чувам изпращяването на лакътя ти

Толкова е тихо
че чувам свличането на савана

Толкова е тихо
че не чувам грохота на камъка

Отвален като падащ в нощта
натежал от сладост цъфнал цвят