Пиер Паоло завинаги отново
by Владимир Сабоурин
Има разлика да слизаш
от магистралата в нощта
на влизане във вечния град
и да се качваш на магистралата
денем на излизане
Пиер паоло беше още по-херметичен
нямахме възможността за близост
за паметта на съвместното движение на телата
на идване от терминала до подземния гараж
където ни посрещна изящно мълчалива
непорочно черната тесла
Взе ни от вратата на хотела
пъхна бързо куфарите в чистия багажник
попита на италиански дали сме се настанили
възприех този преход от английския
като дискретна непринудена форма
на близост и потеглихме
През нощта на идване часовника му мълчеше
сега получаваше безспир съобщения
така разбрах че има смартуоч
толкова масивен че го бях взел
за напълно реален часовник
насред виртуалния порой записа
едно гласово съобщение звучащо
като много любезен отказ
без да става ясно дали е делови
или интимен досега не бях мислил
изобщо за сексуалния му живот
Нормално отговори ми той наум
за теб съм само гладка функция
на таксиметров шофьор зъбно колелце
в тоталитарната анархия на капитализма
докато чувах това в главата си
той извръщаше като тик главата си
надясно към нещо лежащо до него
на предната седалка казах тик
всъщност приличаше на милото кимане
на онези кученца на предното табло
Изведнъж с болка се вгледах
в прекрасните му внимателни големи ръце
в дългите му посивели къдрици
нито мазнини нито блестящи от чистота
забелязах с неясен потрес слушалките в ушите му
защо пиер паоло защо капитализма е това
Има разлика да слизаш от магистралата
в нощта отново прозвуча гласа му в главата ми
на влизане във вечния град момче
и да се качваш на магистралата
денем на излизане от мама рома
Последните му думи извън главата ми
бяха ате ла просима с тази магическа топла
любезност, която те кара да вярваш
в следващия път
