Вечния ден

by Владимир Сабоурин

На АА

Този ден никога няма да свърши
като ваканционна утрин на дъщеря ми
като полет на самолет към залез слънце
като пролетно очакване на момиче
като магистрала на влизане във вечния град
като нечовешка наслада след края на болка
като жена която казва да не го вадиш
като ресторант в който метат но не те гонят
като залеза над тиренско море за пазолини
като разговора на балкона на работнически блок
някъде в остия аз съм на двайсетидве