vs. archives

Красива си като цъфнало дръвче
на фона на заснежени върхове
на ръка разстояние на заставане на пръсти
на протягане на нос съзерцавам те в захлас
от мястото си тъй близка досегаема
с крайчеца на окото бих лежал така без край
на възглавницата на една страна възвишаваща се
над мен черната рокля голите рамене знам
за цепката й отляво, но не гледам натам
привличат ме висините ти алабастровите
подмишници когато се пръскаш
ресниците когато кръстосваш ръце пред лицето
като каратист в едната спиралата в другата
телефона който ползваш за огледалце
сините очи питащи непознат красиво ли е
после вадиш от подаръчна кутия като на пепеляшка
преди часовника да възвести дванайсет
преди дикторския глас да обяви спирката
листче калиграфския ти почерк на гейша
въпреки неудобното положение за писане
тук секва дъха въображението
светлокестенявите ти коси плътно пристегнати
като на гимнастичка като шлем сияещ
на слънцето като заснежените върхове
накрая слагаш слънчевите очила готова си
изправяш се това е твоята спирка