vs. archives

Ти си прохладата на възглавницата
Ти си мириса на възглавницата
Ти си плътта на възглавницата
Ти си тъканта на възглавницата
Ти си орнамента на възглавницата
Ти си пълнежа на възглавницата
Ти си ориентацията на възглавницата
Ти си спомените на възглавницата
Ти си двете страни на възглавницата
Ти си обръщането на възглавницата
с чистата страна ти си съня

Красива си като цъфнало дръвче
на фона на заснежени върхове
на ръка разстояние на заставане на пръсти
на протягане на нос съзерцавам те в захлас
от мястото си тъй близка досегаема
с крайчеца на окото бих лежал така без край
на възглавницата на една страна възвишаваща се
над мен черната рокля голите рамене знам
за цепката й отляво, но не гледам натам
привличат ме висините ти алабастровите
подмишници когато се пръскаш
ресниците когато кръстосваш ръце пред лицето
като каратист в едната спиралата в другата
телефона който ползваш за огледалце
сините очи питащи непознат красиво ли е
после вадиш от подаръчна кутия като на пепеляшка
преди часовника да възвести дванайсет
преди дикторския глас да обяви спирката
листче калиграфския ти почерк на гейша
въпреки неудобното положение за писане
тук секва дъха въображението
светлокестенявите ти коси плътно пристегнати
като на гимнастичка като шлем сияещ
на слънцето като заснежените върхове
накрая слагаш слънчевите очила готова си
изправяш се това е твоята спирка