vs. archives

Откога никой не е плел до мен изнасяш
решително придърпваш лакти леко ритмично
докосваш ръкава на фланелката ми
почти вътрешната страна на мишницата
замръзнал от удоволствие държа
палеца на дясната си ръка с лявата
затворил очи душа тласъците аромат
разпръсквани от движенията ти
страшно ми се пише докато плетеш
но не смея да отворя очи не смея
да помръдна представям си в кадифения
благоуханен мрак всяко твое движение
плетката ти плетката на косите ти плетката
на вените ти на вливащите се в града потоци
на снишаващи се за кацане самолети
на меденомеките ти нишки рижаво момиче
на сивия пролетен следобед плетката
на всичко случващо се тук и навсякъде
докосвано придърпвано отпускано
от всяко твое невидимо движение