Град под дъжда

by Владимир Сабоурин

Няма по-безутешен град
под дъжда от родния, но този е
по-безутешен по-родно безутешен

Тези намачкани тъмни мъже
на моя възраст може би по-млади
с мръсна бяла четина и примиреност

Тези къщи които не са бедни
като в безбрежна арабска метрополия
но размити незавършени в нещо

Размити и незавършени като всичко
в родния град огромно размити огромно
незавършени огромно родни

Тази великолепна изрусена проститутка
с впита минипола в телесен цвят бели
топломлечни бедра жокейски ботуши

Десния цепнат на петата като разпадаща се
при порой колиба от шперплат
и гофрирана ламарина

На якето на сводника й пише
together we’re strong покрай всяка витрина
момичето се оглежда извръщайки леко

Класически левантийски профил
за миг дори поглежда назад към мъжа
с детето със загрижено делово изражение

Лицето на сводника гледащ твърдо напред
в плътната пелена на този есенен
мартенски дъжд остава пълна загадка