vs. archives

Откога никой не е плел до мен изнасяш
решително придърпваш лакти леко ритмично
докосваш ръкава на фланелката ми
почти вътрешната страна на мишницата
замръзнал от удоволствие държа
палеца на дясната си ръка с лявата
затворил очи душа тласъците аромат
разпръсквани от движенията ти
страшно ми се пише докато плетеш
но не смея да отворя очи не смея
да помръдна представям си в кадифения
благоуханен мрак всяко твое движение
плетката ти плетката на косите ти плетката
на вените ти на вливащите се в града потоци
на снишаващи се за кацане самолети
на меденомеките ти нишки рижаво момиче
на сивия пролетен следобед плетката
на всичко случващо се тук и навсякъде
докосвано придърпвано отпускано
от всяко твое невидимо движение

Откога никой не е плел до мен изнасяш
решително придърпваш лакти леко ритмично
докосваш ръкава на фланелката ми
почти вътрешната страна на мишницата
замръзнал от удоволствие държа
палеца на дясната си ръка с лявата
затворил очи душа тласъците аромат
разпръсквани от движенията ти
страшно ми се пише докато плетеш
но не смея да отворя очи не смея
да помръдна представям си в кадифения
благоуханен мрак всяко твое движение
плетката ти плетката на косите ти плетката
на вените ти на вливащите се в града потоци
на сивия пролетен следобед плетката
на всичко случващо се тук и навсякъде
докосвано придърпвано отпускано
от всяко твое невидимо движение

Сиянието и достойнството ви
Нямат равни от времената на залеза
На империите възславяли женствеността
На тялото душата и истината
Империите на залеза и изгрева
Възславили женствеността
На тялото душата и истината
Прекланят поглед пред сиянието
И достойнството ви нямате равни
Прекрасни жени на истанбул

Задъхвам се от уханието ти
самозабравата на птиците ти

Още не е астматичен пристъп
вече е пролетта ти

Откога никой не е плел до мен изнасяш
решително придърпваш лакти леко ритмично
докосваш ръкава на фланелката ми
почти вътрешната страна на мишницата
замръзнал от удоволствие държа
палеца на дясната си ръка с лявата
затворил очи душа тласъците аромат
разпръсквани от движенията ти
страшно ми се пише докато плетеш
но не смея да отворя очи не смея
да помръдна представям си в кадифения
благоуханен мрак всяко твое движение
плетката ти плетката на косите ти
плетката на вените ти плетката
на сивия пролетен следобед плетката
на всичко случващо се тук и навсякъде
докосвано придърпвано отпускано
от всяко твое невидимо движение

Няма по-безутешен град
под дъжда от родния, но този е
по-безутешен по-родно безутешен

Тези намачкани тъмни мъже
на моя възраст може би по-млади
с мръсна бяла четина и примиреност

Тези къщи които не са бедни
като в безбрежна арабска метрополия
но размити незавършени в нещо

Размити и незавършени като всичко
в родния град огромно размити огромно
незавършени огромно родни

Тази великолепна изрусена проститутка
с впита минипола в телесен цвят бели
топломлечни бедра жокейски ботуши

Десния цепнат на петата като разпадаща се
при порой колиба от шперплат
и гофрирана ламарина

На якето на сводника й пише
together we’re strong покрай всяка витрина
момичето се оглежда извръщайки леко

Класически левантийски профил
за миг дори поглежда назад към мъжа
с детето със загрижено делово изражение

Лицето на сводника гледащ твърдо напред
в плътната пелена на този есенен
мартенски дъжд остава пълна загадка