Пред портите на изтока 3

by Владимир Сабоурин

Не те съзрях веднага океански татко
не те усетих навреме мамо която ме водиш
все на изток през най-тесния проток
тесен до асфиксия тесен до посиняване
все на изток към брега който е умирането
първо видях насред гмежта на развлеченията
син контейнеровоз с бяла рубка
два жълти крана и бели контейнери
не знаех, че това е предтечата ти океански татко
не знаех, че това е предтечата ти мамо
водеща ме на изток през най-тесния проток
пътя на юницата рогатата девойка
дъщеря ми с която сме тук сега
когато се появи ти огромния й океански дядо
ти огромната й баба водеща ме на изток
все на изток към брега който е умирането
прекосявайки тъкмо портите на изтока