Пред портите на изтока 2 а

by Владимир Сабоурин

Как само завиждах на лоцманското корабче
сигналночервеното лоцманско корабче
чиято рубка едвам достигаше някъде до средата
на огромното ти мръсночерно туловище
залепило се отзад за левия ти хълбок
като риба прилепало за черен гърбат кашалот
държащо те уважително до външната граница
на теснината откъм десния ти борд както
е предписано to keep as near to the outer limit
on the starboard side as is safe and practicable
как само му завиждах, че те придружава
във величавия ти път през теснините на изток
докато круизното корабче обърна назад
в обиколката си назад към залез слънце
откъдето ти идеше огромни океански татко
откъдето ти ме водеше огромна мамо
към брега който е умирането мамо
прекосявайки портите на изтока