vs. archives

Тази кръв е меандър
тече в различни ръкави
леглото й има различен цвят
отразява различни брегове
различни сенки на прелетни птици
мени обръща течението си
протича в различни момичета
поема различни мъже кадифената й влага
топлотата й омива различни плодове
пулсира храни пее в различни пъпни върви

Тази кръв е коренище
прорастващо нагоре дълбаещо
в сивото небесно нищо
смучещо сцеждащо сокове
за един обърнат свят
подземно небесно царство
на грижовни работливи къртици
дъждовни червеи копринени буби
земни пчели миньорско канарче
спиращо да пее предупреждаващо за метан
в лудия метаболизъм на мъничкото му сърце
кръвта бие тревога червен код

Тази кръв е делта
сладостта й навлиза километри навътре
в горчивия безроден океан
като внимателни ръце на любяща жена
нежно приижда оттласква удържа
подслажда горчилката на неизбежността
разгръща прегръща обгръща прегръдката й
сладостта й струи вискозно медено навътре
навътре в горчивия океан на смъртта

Прибрах се в стаята на ИО светеше
преборих ужаса и влязох да загася
50 за шестицата по рисуване
5 глоба за неизгасената лампа
по пътя написах стихотворение
за новата книга щеше да е добре
някой да ме чака вкъщи засега така
резултата е нула на четири за музата
опитвам се да следя отстрани мача
днес почти ми се получи странно кучката
спечели срещу жената дори на благовещение
да бъде твоята воля твърдо да бъде
както с поезията така и с жените.

Първия път беше една септемврийска сутрин
Пурпура и златото на кестените в училищния двор
Запомни момчето ми красотата боли каза
Аз съм създателя аз съм твореца аз съм
Щом те боли значи ме познаваш
Познаваш мен твореца в красотата
От днес всеки път когато ме познаеш
Ще боли ще кърви в прозирните утрини
Красотата ще боли аз съм създателя
Аз съм щом боли значи ме познаваш
Аз твореца съм в красотата аз съм
Красотата болката на тази среща
На вечното с преходното ще боли
Ще кърви в прозирните утрини