Пламтящото ти източно сърце

by Владимир Сабоурин

Господи смирено пристъпвам
Към пламтящото ти източно сърце
В утробата на нощта чувам туптенето му
В разкритието на светлината ти
Която ме залива и избавя от животинския страх
Облягам глава на рамото ти
Като кърмаче което ти чакаш да се оригне
Да не се задави да познае мира ти

Господи смирено пристъпвам
Към пламтящото ти източно сърце
Като източна жена в утробата на нощта
Чувам проиграването ти проиграване
На младенец в непразната й утроба
В разкритието на утробата й виждам
Светлината ти която ме залива
И избавя от животинския страх
Виждам дамаскинската стомана
Като плод в утробата на нощта виждам
Блясъка й цезаровото й просияване

Господи смирено пристъпвам
Към пламтящото ти източно сърце
В утробата на нощта чувам туптенето му
В разкритието на светлината ти
Която ме залива и избавя от животинския страх
Целия в кръв и нечистотии усещам
Изтръгващата ти ръка усещам как
Поемам първия си дъх и крещя
Крещя крещя крещя крещя крещя
В дивния ужас на светлината ти