Прибирам се пускам музика лягам
пролетната умора отшумяващите вълни
на упойката нежно ме обгръщат
като ръцете на любима жена
почти заспивайки записвам това
със свои думи колко е хубаво господи
знам че когато се събудя тя ще бъде
отново до мен с цялата си нежност
на любима жена източна жена
жената от голямата река
Истинските пури са като истинското мляко
като бедрата на мулатките поклащащи се
като приветливо страшно помахване с ръка
като напуканите ръце на селянката от пасарел
с черна пръст останала завинаги в пукнатините
Истинските пури и истинското мляко
имат два три дни годност момиче
извадени от хумидора от виметата
те трябва да бъдат изпушени то да бъде изпито
иначе те изсъхват то се вкисва
мулатката свива зад ъгъла
селянката от пасарел избърсва ръце
в престилката и поклаща глава.
Знам този поглед през рамо
с него едно осъмнало момиче връщащо се
от купон или нощна смяна ми каза
сънуваш, че си архилох и ти се случва
паметната случка с кравата и лирата
деветгодишен си и водиш кравата
на пазара за продан пресрещат те
група осъмнали девойки, с които
разменяш кравата за лира
в последния момент решаваш
да промениш хода на историята
и казваш на мацките, които са видимо
на черешата i would prefer not to
това е края ми като поет, мислиш си
и началото на модерната поезия
с поглед ти казва през рамо
една от тях нали това бях аз
vs. archives 