vs. archives

Ти ми подари хартиена роза
не, не беше така изпросих си я
в прилив на смелост една сутрин
насред северния ледовит океан
след като бях завел детето на училище
навръщане минах през денонощния
за кафе ти любимата ми беше на смяна
като те виждам всеки път ми се приисква
да съм як батка от тия дето те ухажват
теб яката кака най-яката кака в махалата
тази сутрин ти майстореше след часа пик
на ставащия най-рано пролетариат
примесен тук таме с млади наперени ченгета
ти майстореше хартиени рози
от невзети от клиентите касови бележки
в пристъп на смелост след прекосяването
на северния ледовит океан те помолих
за една бяла роза от касови бележки
с усукани като връхчета на джойнт стъбла
омотани с тиксо ти дружелюбно и небрежно
каза имам цял куп и ми подаде розата
ти любимата ми белонога от денонощния
тя стои вече от години на мястото ми
за писане вдясно под монитора хартиена
бяла роза на рая от любимата ми
белонога от денонощния на ъгъла.

Тази безкрайна нерешителност
преди политанено и все пак слизаш
и заставаш на ръба стоиш в смътно очакване
тези кули от облаци тези кобалтови бойници
тази безшумна война майка на всички неща
това благо спокойно незабележимо протичане
тези усмихнати води очи с менящ се цвят
за да установиш цвета трябва да полетиш
тази безкрайна нерешителност
преди политанено и все пак слизаш

Знам че сънувам но чувам
самолет минава безшумно над света гора
чувам реактивната следа
в бездънната обърната фуния на синевата
чувам първите пролетни птици
в божественото нищо на тишината

чувам дишането ти

в прозирната пълнота на щастието
знам че сънувам но чувам
дишането ти в реактивната следа
в бездънната обърната фуния на синевата
в пролетното божествено нищо на тишината
в прозирната пълнота на щастието
знам че сънувам но чувам дишането ти
в реактивната следа над света гора