От другата страна на гравитационната дъга на лудото щастие

by Владимир Сабоурин

спомням си лицето ти спомням си
усмивката ти на учудено и благодарно дете
тази минойска издълженост на тялото ти
устремена към нещо непознато и желано
готова на мига да се изправиш
пред огнедишащия бик да не трепнеш
изчаквайки връхлитането му да се
извисиш
като огъната до счупване жилава клонка
на плачеща върба между рогата му
докосвайки само с връхчетата на пръстите си
потния му копринен гръб и да се окажеш
от другата страна на гравитационната дъга
на лудото щастие съвършено като бяла сутрин
след индиговочерна дъждовна февруарска нощ