vs. archives

След индиговочерния дъжд се пробуждаш
в най-бялото утро в което протичаш
винаги същата винаги себе си
времето е бяло времето тече като мляко
ти течеш ти си бяла като мляко
златисторижива като тютюн бяла
като най-сияйното бяло утро

След индиговочерния дъжд се пробуждаш
в най-бялото утро в което протичаш
винаги същата винаги себе си
времето е бяло времето тече като мляко
ти си пухкавобузата дева ти протичаш
придошла без болка без болезнено желание
без желана болка оставяш това на него
ти течеш ти си бяла като мляко
златисторижива като тютюн бяла
като най-сияйното бяло утро

След индиговочерния дъжд се пробуждаш
в най-бялото утро в което протичаш
винаги същата винаги себе си
времето е бяло времето тече като мляко
оставяш болката на него да те вижда
да прониква в тебе да го боли оставяш
болката на щастието на него докато
ти течеш ти си бяла като мляко
златисторижива като тютюн бяла
като най-сияйното бяло утро

спомням си лицето ти спомням си
усмивката ти на учудено и благодарно дете
тази минойска издълженост на тялото ти
устремена към нещо непознато и желано
готова на мига да се изправиш
пред огнедишащия бик да не трепнеш
изчаквайки връхлитането му да се
извисиш
като огъната до счупване жилава клонка
на плачеща върба между рогата му
докосвайки само с връхчетата на пръстите си
потния му копринен гръб и да се окажеш
от другата страна на гравитационната дъга
на лудото щастие съвършено като бяла сутрин
след индиговочерна дъждовна февруарска нощ