vs. archives

Беше неохраняем плаж без мрежи срещу акули пиян на кирка усещах как ме изгаря дъха на джин от устата ти с ужаса на девственик слязох бръкнах в теб и извадих мокра и червена ръката си погледнах я като чужда късогледо и размазано отблизо помирисах близнах нерешително като дете страхуващо се да не се опари ти лежеше по гръб и нехаеше за мен като океана по пладне на мръсния кубински плаж с треперещите петна мазут от близкото пристанище главата ми се люлееше в скута ти беше неохраняем плаж без мрежи спомних си че акулите ги привлича дъха дъха на кръв на кръв дъха на кръв на неохраняемия мръсен плаж океана и кръвта ти бяха едно

Беше неохраняем плаж без мрежисрещу акули пиян на кирка усещахкак ме изгаря дъха на джин от устата тис ужаса на девственик слязохбръкнах в теб и извадих мокраи червена ръката си погледнах якато чужда късогледо и размазаноотблизо помирисах близнах нерешителнокато дете страхуващо се да не се опарити лежеше по гръб и нехаеше за менкато океана по пладне на мръсниякубински плаж с треперещите петнамазут от близкото пристанищеглавата ми се люлееше в скута тибеше неохраняем плаж без мрежиспомних си че акулите ги привличадъхадъха на кръв на кръв дъха на кръвна неохраняемия мръсен плажокеана и кръвта ти бяха едно

Пред теб винаги ще пледирам
виновен пред теб и господа бога мой
макар че ми прости и ми се смееш глупчо
не е честно ти се смееш с онзи божествен смях
не е справедливо глупчо любов любов глупчо
винаги ще пледирам виновен пред теб
и господа макар че ми прости и се смееш

Пред теб винаги ще пледирам виновен
макар че ми прости и ми се смееш глупчо
един приятел крайноляв хомосексуален почти
пиер паоло само дето не е католик умно момче
казва черен лебед, не, аз бях твоя черен лебед
макар че ми прости и ми се смееш глупчо
пред теб винаги ще пледирам виновен
пред теб аз бях твоя черен лебед

Пред теб винаги ще пледирам виновен
взех те млад шофьор на автостоп на един завой
тира сечейки завоя навлезе в насрещното
колата излетя като тапа в ската търкаляйки се
по дължина когато отново падна на колела
нямах драскотина ти беше с прекършен врат
пледирам убийство по непредпазливост най-малкото
виновен пред теб и господа на отците ми
макар че ти ми прости и се смееш

Глупчо любов глупчо любов любов глупчо
Не е честно, ти се смееш с онзи божествен смях

Пред теб винаги ще пледирам
виновен пред теб и господа бога мой
макар че ми прости и ми се смееш глупчо
не е честно ти се смееш с онзи божествен смях
не е справедливо глупчо любов любов глупчо
винаги ще пледирам виновен пред теб
и господа макар че ми прости и се смееш

Пред теб винаги ще пледирам виновен
макар че ми прости и ми се смееш глупчо
един приятел крайноляв хомосексуален почти
пиер паоло само дето не е католик умно момче
казва черен лебед, не, аз бях твоя черен лебед
макар че ми прости и ми се смееш глупчо
пред теб винаги ще пледирам виновен
пред теб аз бях твоя черен лебед

Пред теб винаги ще пледирам виновен
взех те млад шофьор на автостоп на един завой
тира сечейки завоя навлезе в насрещното
колата излетя като тапа в ската търкаляйки се
по дължина когато отново падна на колела
нямах драскотина ти беше с прекършен врат
пледирам убийство по непредпазливост най-малкото
виновен пред теб и господа на отците ми
макар че ти ми прости и се смееш

Глупчо любов глупчо любов любов глупчо
Не е честно, ти се смееш с онзи божествен смях

Понякога си мисля какво
бих бил ако не бях мизерен поет
Със сигурност будист на дейдрийминга
Със сигурност хетеросексуален
и хомосексуален педофил и грумър
Със сигурност двоен или четворен
агент под прикритие на чужди разузнавания
Със сигурност бдсм виртуоз
в активна и пасивна роля
Със сигурност сериен извършител
на сексуални престъпления с летален изход
Със сигурност всичко съдържащо се
в наказателния кодекс и бих
ускорил прераждането си в мизерен поет
посредством собственоръчното си напускане
на живота в най-дълбоката фаза на медитация
с помощта на спиране на дъха в поза
лотос посредством копринен шал
Странно, че вече се намирам
в тази стадия на преражданията
аз мизерен поет и съвестен баща

Искам да напиша за женската
чисто женска компания на съседната маса
оставят ме да бъда писател в чист вид
като обръщат нула внимание на единствения мъж
в радиус от четири пет метра около тях
говорят тихо, не, благо с тази офис благост
която движи света в която мъжа е излишен
новия съвършен женски манастир на модерността
глупаво е да говоря за възрастта им
за добре поддържания вид на хубави жени
на неопределена възраст какво значение
може да има това без мъжкия поглед
с почуда и радост емпирично установявам
че чистия писателски поглед не е мъжки
чувам изведнъж фразата вярваш на любовта
и звънък момичешки смях, но още
по-звънко е добре темперираното многогласие
на съвършения женски офис, в който
мъжа е щастливо и освобождаващо излишен

Въргалям се в леглото все едно съм
шибаната съпруга на артър милър

Тела на ИО е в кенефа от цяла седмица
тя чете в краката ми все едно е

Шибания артър милър съпруга на мерилин
и това е безкрайната сутрин

На нашето щастие

Не съм виждал сред човеците
нито в поезията такова приятелство
само в лесбийките на бодлер
леденостудено в героичното му
съвършенство и отдаденост на вечната
най-студена най-вярна приятелка

Не съм виждал сред човеците
нито в поезията такова благоволение
такава игрива нежност насред нощта
неумолима и нечовечна насред студа
на студентски град не съм виждал
такова приятелство дори в бордеите
дори в казината в студентски град
дори в бордеите и казината край гарата

Не съм виждал сред човеците
и дори в поезията на бащата на поетите
бодлер такова приятелство така чиста
любов такава съвършена и чиста
лесбийска любов такова приятелство
на две приятелки в неумолимата студенина
на нощта на студентски град на казината
на бордеите вие сте чистото благоволение
чистата поезия на топлата човечност
на млякото й вие двете приятелки

Пристигах и слънцето ти изгряваше
от запад от последния люлин
знам, че жените си мерят баниците
като мъжете пишките, но твоята
изгряваше от запад от последния
люлин съизмерваше се само
с топлотата на собствените ти ръце

Пристигах в последния люлин
и слънцето ти изгряваше от запад
от долината на смъртната сянка
изгряваше съизмеримо само с топлотата
на собствените ти ръце помазани
с олиото на елея на помазанието
с полепнали трошички сирене

Съизмерваше се само с топлотата
на собствените ти ръце погалващи за последно
корите преди да ги предадеш на неизгарящия
огън на неизгарящата къпина на любовта ти
и тогава слънцето ти изгряваше от запад
от последния люлин съизмеримо само
с топлотата на собствените ти ръце

Топлотата ти е скала моя крепост моя бог мой високата ми кула щит мой високата ми кула.