Мъртвите са на ръка разстояние

by Владимир Сабоурин

Мъртвите са на ръка разстояние
те сядат на масата, когато говориш с дъщеря си
те минават като полъх или лека вибрация
разместват невидимо малки предмети
издават непонятни звуци като на къртици
вперили поглед в божествената светлина
почукват с показалец по рамото
хващат за лакътя невнимателна ръка
лекичко спъват на равно място
те не искат да променят нищо те знаят
че света е съвършен познали щастието
да си жив само се опитват да напомнят
за щастието да си жив на ръка разстояние
мъртвите не искат жертва искат милост
на живите към самите себе си