vs. archives

Седя и чакам дъщеря ми в мола.
Дъжд мокър сняг късметлийски ден
свободно канапе в кафето направо
сепаре на писането с откриващо се отсреща
директно срещу мен нещо като фоайе
с два асансьора и гледка към улицата
фоайето е затворено нулев трафик
само флуоресцентните тръби сияят
като рамка на прозорец към дъжд
мокър сняг късметлийски сияен ден.
Поезията е такъв прозорец.

Ето ни пак тук четвърт век по-късно
седим в студентския стол и си говорим
в края на зимния семестър и изтичащите години

Питам се защо четвърт век по-рано
ти любезно отклони любезната ми покана
беше едно от ония лета на нечовешка наслада

чиста наслада и чисто отчаяние
червените общежитийни пердета потапяха
стаята в прилив от възвираща кръв

Не бях настоятелен никога не съм
ето ни пак тук четвърт век по-късно
правилно ли разбирам, че получавам

Любезна покана от онова момиче