Вечноженственото, бистрото на ъгъла, вчера, 5:30 p.m.

by Владимир Сабоурин

Първо впечатление: нещо огромно
придружено от малка жена с дребни черти

Както когато дванайсетгодишно дете
разхожда огромен кафяв дог

(Следва дълга пауза: храня се, пия кафе
пиша стихотворение, не гледам извън екрана)

Ставам да отсервирам още замаян от писането
и лице в лице се сблъсквам с огромния дог

Тя е поне глава над мен с огромно манто
от огненорижави лисици сякаш току-що одрани

Мига в който не успявам да кривна встрани
от неумолимата й траектория е безкраен

Както когато комета наближи слънцето
директно преминаване на замръзналите вещества

От твърдо в газообразно състояние без
течна фаза поради много ниското налягане

Със смехотворно детско неверие съзирам
в замръзналия миг под огромното лисиче

Манто нещо като черни кожени бикини
за садомазо върху тяло на великан

Малкото същество придружаващо това
разсеяно потънало в себе си седи на масата

Чак сега виждам, че не е дете разхождащо дог
а спретната неулична проститутка миньонка

Голямото същество в замръзналия миг пред мен
не е колежката й тя е вечноженственото.