Артюр Рембо разказва за най-страшния си детски спомен

by Владимир Сабоурин

За мене казват, че съм певец на грозното
че виждам във всичко истинния му поглед
аз лично бих предположил просто ненадживян
детски садизъм превърнат директно в поезия
спомням си как веднъж един съсед от махалата
изнасили пред очите ми съвсем малко коте
с пръчка в дупето аз стоях до него и гледах
по-късно когато на мен ми се изредиха
войници по време на парижката комуна
аз също гледах отстрани как ме изнасилват
и си спомнях за крясъците на котето в това
имаше повече елементарна справедливост
отколкото някаква естетика на грозното