ИО ме пита как съм

by Владимир Сабоурин

Малкото моторче на малкото ти сърце
Те тласка безспир като електрическо влакче
През целия апартамент спираш
На малката ми запустяла гара
Питаш как си момче готов ли си

Малката кръв пулсира приижда
Разбива се в брега на океана от кръв където
Седя и чакам прилива надигнат
От могъщата страшна луна на женствеността
Питаща как си момче готов ли си

След десетки хиляди поколения ти
Ще родиш онзи, който ще спре пред мен
Със сини очи и рижав перчем ще попита
Как си момче готов ли си дъщеря ти
Ме роди за спасението на всички