vs. archives

Тези дни си мислих за самотата
без да мрънкам разбира се
дебит кредит принадена стойност
без самота няма писане
писането води до самота
писане самота писане прим
самота писане самота прим
сметките излизат не те лъжат в сметката
какво повече може да иска човек от живота
какво повече може да иска поет от живота
какво повече може да иска честен човек
малко ебане би ми се отразило добре
може би дори на писането
моля без съобщения на лични
но може и да се отрази зле или никак
а ебане заради самото ебане си е перверзия
поезията сама по себе си впрочем също
нещо се отплеснах трябваше да пиша
за тъпата рима свобода самота
а, да благодаря на всички
които ми дадоха да разбера
че съм свободен по недвусмислен начин
с шут в гъза обичам тъпите неща
не обичам римите не ги обичам
дъщеря ми ме роши по таралежа
стига толкова по темата

Малкото моторче на малкото ти сърце
Те тласка безспир като електрическо влакче
През целия апартамент спираш
На малката ми запустяла гара
Питаш как си момче готов ли си

Малката кръв пулсира приижда
Разбива се в брега на океана от кръв където
Седя и чакам прилива надигнат
От могъщата страшна луна на женствеността
Питаща как си момче готов ли си

След десетки хиляди поколения ти
Ще родиш онзи, който ще спре пред мен
Със сини очи и рижав перчем ще попита
Как си момче готов ли си дъщеря ти
Ме роди за спасението на всички

Консултанта закъсняваше
откриваше се една от онези панорами
внушаващи чувството за свобода
струващо десетки хиляди
под куршуменосиньо облачно небе
напомнящо за франкфурт от далечна младост
отдясно със състарения соц на телевизионна кула
отляво с чисто новото златно лъщене
на православни кубета съвършената абревиатура
на един селски скайлайн
родината като на длан каквато
не я бях виждал изпълнена с чуждостта
на познато лице покрито с геометричната паяжина
на лицевото разпознаване, не не искам
да те познавам толкова откровено гола
в претенцията ти на провинциален мегаполис
искам час по-скоро да се прибера у дома

в отговарящата на истината махала