Като син неонов геврек над главите ни

by Владимир Сабоурин

сив дъждовен прекрасен понеделник
забил лявото слепоочие във възглавницата
знам, че ме обичаш

щедростта на любовта ти няма граници
ти ми даде всичко и не спираш да ми даваш
да продължа да слизам към океана

езиците са дим на лишените
от щедростта на любовта ти
вселенското съзнание се закръгля

като син неонов геврек над главите ни