vs. archives

Знам, че не ме харесваш така е
По-добре за стихотворението за теб

Харесвам всичко в теб слабичкото телце
На френско селско девойче от края
На стария режим харесвам плитките ти
Макар че не си рижа почти имаш лунички
Харесвам дънките ти баги мечтаех за такива
Като тийнейджър сега мога да ги имам
Но не мечтая мечтая за тях само на теб
Харесвам овърсайз фланелката ти с щампа
На бистрото, в което пиша харесвам
Едвам забележимите ти гърди впрочем
Може и да са забележими гледам те
Много дискретно само сега за стихотворението
По-настойчиво, но само когато с гръб към мен
Правиш кафе на мен все така ми се случва
Че ми прави кафе колегата ти така е по-добре
Не искам да правиш нищо за мен освен да си
Героиня на това стихотворение не планирам

Да пиша повече за теб не съм влюбен
Страшно те харесвам и така е по-добре.

има един несвършващ момент
в който рейса пори без край
безкрайна протяжна тъмнина
после изведнъж снизхожда
като от някакъв сияен купол
родното равно софийско поле
не сънувам не съм надрусан
прибирам се у дома след бачкане
и изведнъж равнодушната спяща родина
открива пред мен естакадите си
недовършените изоставени сиви
бетонни голи силуети на офис сгради
и аз се изцепвам още в полусън
ето кучко наричам те родина спри
да бъдеш на всеки амбициозен блед молец
който те пожелае и тогава се отприщва
най-сетне ти казвам всичко
направо в безсрамното позлатено лице
родино кучко на руската мафия
родино кучко поредната славянка на тръмп
родино кучко на българчетата за поръчки
на руската мафия на глобалния комсомол
родино кучко прибира се по нощите
твоя един син равнодушна спяща родино
спри да бъдеш кучка на всеки амбициозен
блед молец който те пожелае
спри да бъдеш кучка родино спри
ето кучко наричам те родина