На рождения ти ден е
Равноденствието на сивотата
С кървавочервените ти устни
По средата кървавочервени в сивотата
На рождения ти ден е
Когато опрощаваш греховете
На сивото човечество в мое лице
С кървавочервените си устни
На рождения ти ден е
Деня на даровете на твоите влъхви
Които целуват краченцето на щастието
Шибаното яко писане със синя панделка
С червена някаква блондинка
За тебе, прасчо, чувам отвисоко
Похотта обичайно е бърза
Но нейната истина е бавното слизане
Дете, което отлага до немай къде
Разопаковането на коледен подарък
Непризнатото очакване на безмилостно ранното
Обаждане с рутинното неочаквано съболезнования
Очакването, че никога повече няма да пишеш
И подаръка за нейния рожден ден, направен
От някой отишъл си по твоя непризната вина
Внезапното решение да слезете в четири
До баничарницата в турската махала светеща
В предутринния мрак като яслите на исус
Чистотата на проблясващия брокат на скрежа
Под краката, когато в притома забавяш крачка
Любовта обичайно е бърза
И нейната истина е бавното слизане.
Колата не успя да вземе завоя всъщност
Неясно защо ти натисна до дъно газта
И излетя превъртайки се напред по дължина
В ската животинския страх изведнъж
Без видим преход се смени с пълен покой
Докато главата ти барабанеше по тавана
Заля те поток светлина и умиротворение
Когато колата спря да се търкаля
Животинския страх се завърна
За да напомни, че си жив оставаха
Десет години до раждането на ИО
vs. archives 