Самотният бегач на дълги разстояния

by Владимир Сабоурин

Когато си се откъснал
И усещаш вече пружиниращата мекота
На настилката от борови иглички

Когато в разредения въздух се отваря
Второто дишане на абсолютното щастие
На причастността към синия неон

На планинското небе на вселенското съзнание
Как смееш да се наричаш самотен
Побой се от господа бога свой

И тичай тичай тичай тичай