vs. archives

Убивам времето с абсолютно безвкусен
Черешов чийзкейк, спомняйки си с радост
Равна на безвкусността му за великата
Американска страна, за абсолютната също
Безвкусност на цялата храна там
И за величавото неясно усещане за свобода
Свободно от радостите на вкуса.

Чакам да взема дъщеря си
Остава ми още час седене в мола
Върху който още не падат руски бомби
Изпитвам дълбокото умиротворение от осъзнаването
На този прост факт и спокойно, без афект
Мразя всеки един руснак.

Когато ми се отдаде
Розовопръста и пухкавобуза
Ти ми се изсмя в лицето
От първи момичешки страх
Каза с очи на когото много е дадено
На когото аз съм дадена много
Ще се изиска мисли му момченце

Подарена къща назад не се връща

Когато ми роди дъщеря
Разрязана като джоб тип кенгуру
Ти ме погледна бледа от загуба
На кръв анемията на куле вече си
Казваше думата на когото много е
Дадено на когото аз съм дала
Ще му се изиска мисли му

Подарена къща назад не се връща

Когато умря, красавицата на моргата
Превърната отново в момиченцето
С луничките, които ме побъркваха
Ти премълча с недосегаемото достойнство
На алабастрова мъртва хемофиличка
Недосегаемото достойнство на далия всичко
На копеленцето склонено над теб

Подарена къща назад не се връща
Копеленце момченце най-сетне разбра