Твоята стая

Не помня нищо в нея освен
Тялото ти в което потъвах след
Провисналата желязна пружина
Да правиш секс без да си положил
Основа на канара е шибана работа
Пише го в евангелията това беше
Построено на пясък, от който
Без да зная как ме издърпваше
Силата на мекотата на ръцете ти

Не помня нищо в тая стая под наем
В люлинска панелка на първия етаж
Трябваше наистина много да се обичаме
За да не усещаме усойността й в костите си
Преди да вляза за първи път там
Дълго ми бе писала за тъмния студ
И единствената ти приятелка брезичката
Пред прозореца споделяла тъгата ти

Не помня нищо в нея освен
Тялото ти което ме въздигаше над всичко
Без да има човешки условия за секс
Както споменах за каква радост може
Да иде реч насред провисналата пружина
На времепространствено изкривяване
От вездесъща тъмна материя, от която
Без да зная как ме издърпваше

Силата на мекотата на ръцете ти
Моята единствена родина